След като постигат скромен успех с първите си три студийни албума, Kiss прави пробив с концертния албум „Alive!“. Това е първият албум на групата, който е сертифициран със злато.[2] От успеха на „Alive!“, който прекарва 110 седмици в класациите, се възползва не само групата, но и Casablanca Records.[3] Kiss сключва нов договор с тях в края на 1975 г. Договорът е за още два албума, което е индикация, че лейбълът не е сигурен дали групата може да дублира постиженията на „Alive!“.[4]
Боб Езрин, който преди това е работил с Алис Купър, е нает да продуцира албума. Той представя на Kiss звукови ефекти, струни, обърнати барабани (в „God of Thunder“) и детски хор.
„Destroyer“ е първият албум на Kiss, който включва гост-музиканти, като например членове на Нюйоркската филхармония. Един некредитиран музикант е Дик Уогнър от групата на Алис Купър, който заменя Ейс Фрели в „Sweet Pain“. Уогнър също свири акустичната китара в песента „Beth“.[5] Успехът на „Alive!“ и „Destroyer“ позволява на групата да започне първото си турне в Европа.
Групата започва да се подготвя за записа на новия албум още през месец август на 1975 г., докато е на турне в подкрепа на Alive!. Всички членове са на мнението, че Боб Езрин е правилният човек, който да продуцира следващия им албум, взимайки за пример работата му с Алис Купър по албуми като School's Out, Billion Dollar Babies и Welcome to My Nightmare.. Всички те смятат, че той ще им помогне да подобрят качеството на звука си в студиото, нещо което им убягва в предишните им студийни записи, Преди срещата си с Боб Езрин, групата записва 15 демо песни в студио Magna Graphics в края на 1975г. От всички тях, място в новия албум намират единствено God of Thunder и Detroit Rock City, а демото Mad Dog бива записано с нов текст като Sweet Pain. Някои от останалите демота биват преработени по-късно в нови песни за следващия студиен албум Rock 'n' Roll Over, както и за соло абума на Джийн Симънс от 1978 г.
По време на кратка почивка от турнето Alive между 3 – 6 септември 1975 г., започва първата част от записите на новия албум, като по-късно през месец януари 1976 г. те биват завършени. Продуцентът Езрин прибягва до различни тактитки, с които да извелече по-качествена музика от групата. Тъй като нито един от музикантите не е с музикално образование, Езрин ги учи на основите на музикалната теория. Пол Стенли след време заявява, че през този период се е чувствал, като че ли е на музикален лагер. Джийн Симънс пък казва, че това е точно това от което се е нуждаела групата в този момент.
