Inmarsat

Inmarsat Global Ltd.
Тип	Дъщерно дружество
Индустрия	Сателитна комуникация
Основаване	1979 г.; преди 47 години (1979)
Седалище	Лондон, Англия, Великобритания
Ключови личности	Андрю Сукавати (председател) Раджив Сури (CEO)
Служители	1500 (2019)[1]
Годишни приходи	1465,2 милиона щ.д. (2018)[2]
Оперативна печалба	288,7 млн. щ.д. (2018)[2]
Чиста печалба	125,0 млн. щ.д. (2018)[2]
Холдингова компания	Viasat
Уебсайт	www.inmarsat.com
Inmarsat в Общомедия

Inmarsat е британска компания за спътникови телекомуникации, която предлага мобилни услуги в по-голямата част от света. Тя предоставя комуникационни услуги чрез преносими или мобилни терминали, които комуникират с наземни станции чрез петнадесет геостационарни телекомуникационни спътници.^[3]

Предоставяните услуги включват както обикновена телефонна връзка, така и пренос на данни, също и предаване на сигнали за бедствие, сигнали от Европейската геостационарна навигационна система EGNOS (англ. European Geostationary Navigation Overlay Service)^[4] и аналогичната американска система WAAS. Свързването се осъществява с помощта на специални цифрови радиопредаватели, наречени терминали. Сигналът се предава към един от спътниците и след това се препредава към наземна станция. По този начин се осигурява надеждна връзка в отдалечени райони.

Мрежата на Inmarsat предоставя комуникационни услуги на редица правителства, хуманитарни организации, медии и предприятия (особено в корабоплаването, авиацията и минното дело), които се нуждаят от комуникация в отдалечени райони или там, където няма надеждна наземна мрежа. Компанията е регистрирана на Лондонската фондова борса до декември 2019 г., когато е придобита от Connect Bidco – консорциум, състоящ се от Apax Partners, Warburg Pincus, Инвестиционния съвет на Канадския пенсионен план и Пенсионния фонд на учителите в Онтарио.

През ноември 2021 г. собствениците на Inmarsat и Viasat обявяват, че Viasat ще придобие Inmarsat. Придобиването е финализирано през май 2023 г.^[5]

Те се основават на по-стари технологии:^[6]

• Авиационна (Classic Aero): предоставя аналогови гласови, факс и услуги за данни за въздухоплавателни средства. Има три нива на терминали: Aero-L (антена с нисък коефициент на усилване), предназначена предимно за пакетни данни, включително ACARS и ADS; Aero-H (антена с висок коефициент на усилване) за глас и факс/данни със средно качество при скорост до 9600 bit/s; и Aero-I (антена със среден коефициент на усилване) за глас и факс/данни с ниско качество при скорост до 2400 bit/s. Съществуват също версии на Inmarsat-C и mini-M/M4, сертифицирани за използване във въздухоплавателни средства. Версията на тази глобална мрежа за въздухоплавателни средства се нарича Swift 64.

• Inmarsat-C: Това на практика е терминал за „сателитен телекс“ с нискоскоростни, изцяло цифрови функции (скорост на предаване 1200 bit/s и скорост на предаване на информация 600 bit/s), като съхранение и препращане, запитване и др. Някои модели терминали Inmarsat-C са одобрени за използване в рамките на Глобална морска система за връзка при бедствие (GMDSS) и са оборудвани с GPS.
• Fleet: семейство мрежи, което включва мрежите Inmarsat-Fleet77, Inmarsat-Fleet55 и Inmarsat-Fleet33 (цифрите 77, 55 и 33 произтичат от диаметъра на антената в сантиметри). Подобно на глобалната мрежа за въздухоплавателни средства, тя предлага избор от услуги с ниска скорост, като гласови услуги при 4,8 kbit/s, факс/данни при 2,4 kbit/s, услуги със средна скорост, като факс/данни при 9,6 kbit/s, услуги от типа ISDN при 64 kbit/s (наречени Мобилни ISDN) и услуги за пренос на данни с пакетна комутация по IP в споделен канал при 64 kbit/s. Въпреки това не всички услуги са достъпни при всички членове на семейството. Най-новата услуга, която се поддържа, е мобилен ISDN със скорост 128 kbit/s на терминалите Inmarsat-Fleet77.
• Swift 64: Подобно на глобалната мрежа за въздухоплавателни средства, системата предоставя услуги за гласова връзка, факс/данни с ниска скорост, ISDN с 64 kbit/s и MPDS за частни, бизнес и търговски самолети. Swift 64 често се предлага в многоканална версия, която поддържа скорост, няколко пъти по-висока от 64 kbit/s.
• Inmarsat D/D+/IsatM2M: Пейджърът на Inmarsat, макар и значително по-голям от наземните версии. Някои устройства са оборудвани с GPS. Първоначалните терминали Inmarsat-D са еднопосочни (към мобилни устройства) пейджъри. По-новите терминали Inmarsat-D+ са еквивалент на двупосочен пейджър. Днес тази технология се използва предимно за проследяване на камиони и буйове, както и за приложения от типа SCADA (диспечерско управление и събиране на данни).
• MPDS (Mobile Packet Data Service): Преди известна като IPDS, това е IP-базирана услуга за пренос на данни, при която няколко потребители споделят носеща линия със скорост 64 kbit/s по начин, подобен на ADSL. Не се продават терминали, специално предназначени за MPDS; по-скоро това е услуга, която се предлага с повечето терминали, предназначени за GAN, Fleet и Swift64.
• IsatPhone: предоставя гласови услуги със скорост 4,8 kbit/s и услуги за факс/данни със средна скорост от 2,4 kbit/s. Тази услуга е резултат от споразумение за сътрудничество с ACeS (PT Asia Cellular Satellite) и е достъпна в сателитните региони на EMEA (Европа, Близкия Изток и Африка) и APAC. Покритието обхваща Африка, Близкия Изток, Азия и Европа, както и морските зони в рамките на покритието на регионите EMEA и APAC (Азиатско-тихоокеански басейн, Австралия, Нова Зеландия и Китай).